събота, 20 май 2017 г.

Руска пропаганда за идиоти

Може ли ЕС да е едновременно експанзивен агресор, намесващ се в чужди интереси, но и да е слаб, колабиращ и обречен на разпад? Може, ако четете проруска пропагадна. Точно толкова противоречив е образът на Обединена Европа медиите, финансирани и близки до Кремъл, показва мащабно изследване на тези медии от центъра "Вилфрид Мартенс", цитиран от седмичния европейски дайджест за прокремълска дезинформация - програмата.

Автор на изследването е Кристина Потапова, според която пропагандата цели предимно да създаде чувство на превъзходство сред руснаците, с което да се притъпят интересът и вниманието към вътрешнополитическите и социални проблеми в днешна Русия.

Анализът показва още, че пропагандата е излязла извън сферата на новините и другите информационни комуникационни канали и вече превзема територии в киното, сериалите и забавните програми. Постоянното повтаряне на пропагандните послания задълбочава влиянието им.

“Монополът на Кремъл над информационното пространство в Русия прави едно нещо ясно - правилата се спускат отгоре и се диктува какво може и какво не може да бъде казано в държавните медии. Новините, шоутата и дори руските филми окуражават зрителите да са пасивни, показвайки как светът е опасно място и човек не трябва да напуска комфортната си зона. В резултат хората не са наясно с реалностите в Западния свят и вярват, че не могат да влияят на собствения си живот", казва авторката на изследването.
Анализът показва, че антизападната и антиевропейска пропаганда ескалира драматично след протестите от 2011-2012 г. в Русия срещу резултатите от парламентарните избори. Откроени са и три основни мита, които прокремълската пропаганда разпространява и налага:

ЕС е агресор, провежда "информационна война" срещу Русия и планира да превземе руските ресурси. ЕС заставя страните членки да приемат "русофобски политики" и планира да използва източното сътрудничество за релокация на мигранти или да го използва за депо за радиоактивни отпадъци.
Същевременно ЕС почти е рухнал, не е способен да се изправи срещу предизвикателствата на мигрантската криза. Малцинствата биват насилвани, а изнасилвачите дори не се наказвали, а толерантността е предизвикала терористични атаки. Освет това фашизмът и нацизмът се възраждат.
ЕС е упадъчен, целият Запад отхвърля морала, докато само Русия защитава традиционните принципи - Европа се опитвала да легализира педофилията дори. "Демократичните ценности, свободата на словото и равенството между половете - всичко това се представа в Русия като атака срещу Християнството. Освен това Западът се опитва да отрича наличието на "руска цивилизация".
Колкото и взаимно изключващи се да звучат пропагандните послания, изследването показва, че дезинформацията "ефективно оформя мнението на руското общество за ЕС". Според социологически данни едва една четвърт от руснаците имат положително отношение към ЕС.

Руснаците използват за ЕС най-често определения като "лицемерен, мултикултурен, упадъчен"

“Последователният и задълбочен мониторинг на руските медии и анализът на прокремълската пропаганда са от изключително значение, защото ще помогнат на ЕС по-лесно да предвижда бъдещите политики на Русия, за да е подготвен да реагира", е препоръката в изследването.

Мария Габриел с преференциален наем от Софийска община

Бъдещият еврокомисар и два мандата евродепутат Мария Габриел се е уредила с наем на луксозно общинско жилище на четири пъти по-ниска цена от пазарната.

Договорът за апартамент на ул. Никола Вапцаров 25 в Лозенец е сключен през октомви 2010, когато Мария Неделчева вече е евродепутат с 30 000 лв. месечен доход.

 През май 2013 г. тя е напуснала жилището, съобщиха от Пресцентъра на ГЕРБ в отговор на въпроси на Биволъ.

Става дума за апартамент от 128 кв.м, собственост на скандалната фирма „Заводпроект“, която се прочу покрай делото за източване на Софийски имоти.

За да заобиколи прякото наблюдение на разпорежданията с имоти от страна на общинарите, „Софийски имоти“ ползва собствената си фирмата „Заводпроект“, на която са прехвърлени чрез заменки апетитни апартаменти в най-елитните квартали на София.

Младата евродепутатка от ГЕРБ Мария Неделчева става наемател на 1 октомври 2010 г. Според обясненията на Габриел, апартаментът е бил „на шпакловка“ и договорът е предвиждал да бъдат извършени довършителни работи, а цената на наема е била определена от лицензиран оценител. 

В специализираните сайтове за имоти обаче се открива, че наемите в Лозенец в този период са били в диапазона 1400 – 1600 лв. или до четири пъти по-високи.

Тази значителна разлика, както и фактът, че софийска община е управлявана от партия ГЕРБ, а Неделчева е евродепутат от същата партия пораждат съмнения за възползване от служебно положение и конфликт на интереси.

Разликата между пазарната цена на наема от около 1500 лв. средно и заплащаните от евродепутата Неделчева 400 лв. за 32 месеца възлиза на близо 35 000 лв., което не е малка сума. От нея трябва разбира се да се приспаднат разходите по довършителните работи, за които не е ясно какви са и защо изобщо Габриел е трябвало да ги извършва, ако е ползвала апартамента само за склад.

По-притеснителното е, че в имотните декларации на евродепутатите има графа, в която да се запишат такива помощи в натура и финансов интерес. В декларацията на Мария Габриел от 2012 г. тя е празна.


На тази дата: 20 май 1932 г. Амелия Еърхарт прави първия самостоятелен полет без кацане на жена над Атлантическия океан

/Таралеж/ 

На 20 май 1932 г. 34-годишната Амелия Еърхарт излита сама от Харбър Грейс, Нюфаундленд с идеята да повтори презатлантическия полет на Чарлз Линдберг. След 14 часа и 56 минути каца на пасище в Кълмор, Северна Ирландия. Днес там се намира център „Амелия Еърхарт“.

Като първата жена, прелетяла над Атлантическия океан сама, Еърхарт получава Distinguished Flying Cross (Орден за постижения в авиацията) от Конгреса на САЩ, орден на „Почетния легион“ от правителството на Франция и златен медал на Националното географско общество от президента Хърбърт Хувър.

Първи опити в авиацията

През декември 1920 г. Еърхарт за пръв път се качва на самолет. „Просто разбрах, че трябва да летя“ казва тя за десетминутния полет. Решена, че ще лети, тя се заема с каране на камион и работа в телефонна компания, за да спести хиляда долара, необходими за уроците по летене. През януари 1921 година постъпва на учение при Анита Снук, една от първите жени пилоти. След шест месеца си купува първия самолет — „Кинър Ърстър“ — който нарича „Канарчето“. На 22 октомври 1922 г. Еърхарт вдига Канарчето до 14 000 фута, световен рекорд за жените пилоти. На 15 май 1923 г. става шестнадесетата в света жена, получила пилотска книжка от Межународната федерация по аеронавтика.

През 1927 г. Еърхарт вече има почти 500 часа самостоятелен полет без сериозни инциденти и отново се мести на източното крайбрежие. След няколко необмислени инвестиции наследството на баба ѝ, основен източник на средства за семейството ѝ, привършва. Еърхарт е принудена за втори път да изостави следването в „Колумбия“ и да си намери работа. Става учителка, а по-късно и социален работник в Медфорд, Масачузетс.

Въпреки трудните времена Еърхарт не спира да се занимава с авиация. Става член, а по-късно и вицепрезидент на бостънския клон на Американското общество за аеронавтика. Работи и като търговски представител на „Кинър“, производител на самолети, и пише вестникарски колонки, посветени на летенето.

Детство и ранни години

Амелия Еърхарт е родена в Ачисън, Канзас в семейството на Самюъл Стентън Еърхарт и Амелия Оутис Еърхарт – евреи. С по-малката си сестра Грейс Мюриъл или Пидж получават необичайно възпитание, тъй като майка им не одобрявяла моделирането на дъщерите в „послушни момиченца“. В детството си Амелия и Пидж се занимават с нетипични за момичетата игри като стреляне по плъхове с пушка и катерене по дърветата. През 1904 г. от желание да има в дома си увеселително влакче Амелия закача стръмни релси за покрива на къщата и се спуска по тях в дървена кутия. Експериментът ѝ носи разцепена устна, скъсана рокля и невероятно въодушевление. „Все едно летях“ казва тя на Пидж.

За пръв път вижда самолет през 1907 г. на панаира на щата Айова в Де Мойн, но отклонява поканата на баща си да полетят с него, защото не изглеждал интересен.

До дванадесетата си година Амелия се обучава у дома с майка си, баба си и гувернантка. Когато семейството се мести в Де Мойн, Амелия и Пидж постъпват в държавно училище. По-късно семейството страда от алкохолизма на бащата, който води до уволнението му и конфискацията на имуществото им. Местят се в Сейнт Пол, но почти веднага след това момичетата са изпратени да живеят при приятели в Чикаго. Там Амелия завършва гимназията „Хайд Парк“ през 1916 г. Започва колеж в Пенсилвания, но скоро напуска.

През 1917 г. Ерхарт получава сертификат за помощник-сестра от Червения кръст и започва работа във военна болница „Спадина“ в Торонто, Онтарио, която прекъсва след края на войната. През 1919 г. постъпва в университета "Колумбия", но и там не се задържа дълго. Заминава за Калифорния, за да живее при родителите си.

Околосветски полет


Полетът, който Еърхарт планира, няма да е първият около Земята, но ще е най-дългият — 47 000 км. За навигатори избира Фред Нунан и Хари Манинг. Тръгват на 17 март 1937 г. от Оукланд. В Хаваи самолетът минава през механик. Налага се да излетят от Пърл Харбър, но вместо да се издигне, самолетът се завърта. Причината не е изяснена, но полетът е отложен тъй като пораженията по машината са сериозни.

Еърхарт решава да опита повторно само с Нунан и то от запад на изток поради метеорологични причини. Излитат на 1 юни 1937 г. Спират в Южна Америка, Африка, Индия и Югоизточна Азия. На 29 юни пристигат в Лае, Нова Гвинея. Остават им само 11 000 км над Тихия океан.

На 2 юли тръгват от Лае към остров Хауланд. Там корабът „Итаска“ на американската брегова охрана чака Еърхарт, за да ѝ помогне да се приземи. Поради серия от грешки, за които има много теории, радио навигацията от „Итаска“ не се получава. Екипажът на кораба чува Еърхарт (и така разбира, че координатите ѝ са неправилни), но тя не улавя тяхното предаване. След няколко часа опити да се свържат връзката прекъсва. Последвалите сигнали по радиото и по морзов код също не достигат до летците, но става ясно, че самолетът вече не е във въздуха. Сигналите му за помощ са засечени и от станции на авиокомпания Пан Американ, но и през последвалите пет дни никой не успява да получи достатъчно данни за координатите му.

„Итаска“ започва търсене на север и запад от Хауланд. Скоро издирването се поема от американските военноморски сили, които се насочват към островите Финикс. Седмица след изчезването на самолета се получават данни, че на остров Гарднър има пресни следи от хора, но не се забелязват нито Еърхарт и Нунан, нито самолетът.

Издирването продължава девет дни и струва четири млн. долара. Но недоразвитите техники на търсене и липсата на координация в усилията на военноморските сили и бреговата охрана водят в задънена улица. Не са открити никакви физически останки.

Теории за изчезването на Еърхарт

Теории за изчезването на самолета и екипажа му има много. Една от тях, с много поддръжници, гласи, че горивото свършва и самолетът потъва в океана. Тази теория намира доказателства и в кореспонденция на Путнам, която показва, че в Лае самолетът не е зареден догоре. През 2002 и 2006 г. се провеждат изследвания с хидролокатор, но самолетът не е открит.

Друга е теорията на Международната група за издирване на исторически летателни апарати (The International Group for Historic Aircraft Recovery). Според нея самолетът на Еърхарт пада при остров Гарднър и се разбива в останките на товарен кораб. През 1940 г. английски пилот съобщава, че е открил скелета на Еърхарт в югоизточния край на острова. Във Фиджи английски учени измерват костите и стигат до заключението, че са на едър мъж. През 1998 г. съдебни антрополози обявяват, че всъщност са на жена, но не могат да определят със сигурност дали са на Еърхарт. Групата открива и предмети — части от мъжки и женски токове, подобни на носените от Еърхарт и Нунан, алуминиево табло като от самолет и парче плексиглас с дебелина на прозореца на самолета.

Експедиция през лятото на 2007 г. донася нови находки, но дали те са следи от Еърхарт и Нунан остава спорно. През 2010 година се подготвя нова експедиция, която твърди, че може да се докаже тяхната теория с изследване на ДНК.

Съществува и теория за спасяването на Еърхарт и Нунан от японски кораб. По това време южната част на Тихия океан се патрулира редовно от японски войски и според теорията (в която силно вярва майката на Еърхарт) двамата летци са пленени. През 1966 г. журналистът Фред Гьорнер публикува книга, в която твърди, че самолетът се разбива в архипелага Сайпан, а Еърхарт и Нунан са заловени и екзекутирани. Книгата среща остри критики, но и поражда безчетни слухове и още теории, които не представят достатъчно доказателства. Между тях присъстват и твърденията, че Еърхарт е била американски шпионин и че не е мъртва, а живее в Ню Джърси под името Ирен Крегмил Болан. Болан отрича да е Ерхарт и дори завежда дело срещу писателя, който твърди това в книгата Amelia Earhart Lives. Издателите оттеглят книгата от пазара и сключват споразумение с Болан.

/Таралеж/ 


Вицове, май 2017 г.

Ей това ни трябва сега...

СмЕх/Таралеж/


Между държавни служители:
-Чух, че подготвят закон - от подкупите да се удържа данък.
-А ще има ли необлагаем минимум?

***

– Чичо Митко, от години гледам какви хубави, бели, равни зъби имаш!
– На ти ги...

***

Средновековен спам,15-ти век.Стои принцът,чака писмо от любимата.Три дни и три нощи чака.Пристига пощенски гълъб.Щастливият принц развълнуван отваря писмото.А там:„Точа мечове.Изгодно.“…

***

Две книги „Математика за Идиоти“
– По 16,90лв. всяка…общо 50лв.,моля!

***

Двама българи отиват в Египет. Влизат и в Хеопсовата пирамида. В нея обаче е адски задух и колкото по-навътре влизат толкова по-задушно става… Накрая единия вече не издържа и вика на другия:
– Не мога повече, много задушно тука, аре пиши „К*Р“ и да излизаме!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

петък, 19 май 2017 г.

Лозан Панов нарече реформата "мимикрия"

Премиерът Бойко Борисов се оказа твърде ангажиран заради събитие в Хитрино и фино плъзна председателя на ВКС Лозан Панов да обяснява плодовете от днешната среща само с двете министърки - на външните работи и правосъдната реформа Екатерина Захариева, и на правосъдието Цецка Цачева.

Това стана под почти непрекъснатите крясъци на корпулентните медии, строени до микрофона и от друга страна - опитите на ресорните съдебни репортери да зададат въпроси, провиквайки се от залата.

В краткото си изказване Панов повтори думата "дълбочина" на реформата няколко пъти и обобщи, че ще работи да се върви към нови конституционни промени. Той заговори за безконтролна власт:

За мен очевидно е, че темата с конституционни и законодателни промени трябва отново да бъде поставена. И да кажем, че без реформи в прокуратурата такава дълбочина в реформата не може да се случи - обяви Панов след срещата.

Дадох примери с различни казуси - "Костинброд", подслушването на премиера в неговия дом, КТБ, ЦУМ-гейт, които сочат на това, че всеки трябва да носи отговорност и да има механизми за носене на тази отговорност, визира той явно държавното обвинение.
След което повтори, че темата само се измества, ако се твърди, че има личен конфрикт с Филчев или Цацаров, или друг.

И изречението, с което вбеси двете министърки на Борисов:

В дълбочина съдебната реформа трябва да бъде направена - всяка мимикрия на реформа, съжалявам, но води до неверие в правосъдието.
Екатерина Захариева почти го прекъсна:

Кабинетът никога не се е опитвал да прави мимикрия на реформа.

Ние няма да симулираме реформи, мимикрия и там, каквото употреби г-н Панов, каза тя ядовито.
Иначе отби темата, че конституцията е изменяна 4 пъти само в частта ѝ за съдебната власт и заговори за намаляване на паламентарната квота във ВСС, промени в НПК и други важни работи.

Цецка Цачева каза, че апелира Панов да представи конкретни текстове за законови промени, т. е. какво разбира под "дълбочина" на реформата.

Тя също не се съгласи с определението "мимикрия".

Само с понятия бланкетни, с общи формулировки ние рискуваме да останем там, където сме в момента.
Правосъдната министърка, от една страна, заяви, че "няма магистрат и няма власт, която да е недосегаема", от друга - напомни, че се работи парламентът да привиква и да изслушва всички, а от трета - че била съгласна с казаното от Лозан Панов, че това са... само контролни функции.

При тотална какофония към 10,50 ч. - почти 2 часа след началото на срещата, тримата напуснаха фоайето на МС и спряха да отговарят на въпроси, защото журналистите крещяха един през друг.

Ще продължавам да настоявам за среща с президента, ако наистина е загрижен за съдебната реформа. Нямам отговор от него по втората част от писмото ми – за иницииране на конституционни промени.
Това каза по-рано на влизане Лозан Панов.
Панов поиска да се види с министър-председателя за продължаване на реформите в съдебната система "в дълбочина" - според думите му тази сутрин.

На въпрос дали ще обсъдят ЦУМ-гейт с Борисов, той каза, че случаят е показателен с липсата на институционална реакция.

Панов заяви още, че срещата му с министър-председателя е само първата - предстоят и такива с паламентарно представените партии.

Валери Симеонов иска записите от репликата за Бухенвалд

Вицепремиерът Валери Симеонов поиска от вестник "Сега" аудиозапис на думите му: "Като се замисля, кой знае какви майтапчийски снимки сме си правили в Бухенвалд...".

Симеонов беше гост в Нова телевизия и коментира избухналия скандал със зам.-министъра на регионалното развитие Павел Тенев, който подаде оставка заради негова снимка, на която той прави нацистки поздрав. По повод скандала Симеонов бе цитиран от вестника да каза, че вероятно и той си е правил майтапчийски снимки.

"От вестник "Сега" да представят аудиозапис, а не просто фонография от това, което твърдят, че съм казал", заяви той. Валери Симеонов потвърди, че ще съди вестника, който според него е изопачил думите му.

"Вчера имаше лов на вещици, да не кажа лов на фашисти", подходи иронично към скандала Симеонов, но не пропусна да се извини, както и ГЕРБ направи вчера за създадените неудобства с тези снимки на партньорите си - Волен Сидеров и Красимир Каракачанов и на коалиционния си партньор ГЕРБ.

Снимката на зам.-министър Тенев Симеонов определи като "нелепа шега", чието място не е във Фейсбук.

Вчера заради снимка с нацистки поздрав, чието съществуване е известно от години, премиерът Борисов разпореди уволнението на дългогодишния експерт от Министерство на отбраната Иво Антонов. Щом е научил за решението, Антонов изпаднал в прединфарктно състояние и в момента е в реанимация, каза Симеонов. Вицепремиерът го определи го като предан човек и изключителен професионалист.

Лозан Панов влезе на среща при Борисов

"Toвa e нopмaлнa и инcтитyциoнaлнa cpeщa зa тoвa дaли щe пpoдължи peфopмaтa в cъдeбнaтa cиcтeмa и щe имa ли дълбoчинa в нeя". Toвa ĸaзa шeфът нa BKC Лoзaн Πaнoв нa влизaнe в Mиниcтepcĸи cъвeт зa cpeщaтa мeждy нeгo и пpeмиepa Бoйĸo Бopиcoв.

Πaнoв пoдчepтa, чe тeмa нa paзгoвopa щe бъдe и cĸaндaлa "ЦУM гeйт".

"Teзи cъбития ca eмблeмaтични и пoĸaзaxa липcaтa нa инcтитyциoнaлнa peaĸция", дoбaви cъдия №1. Πaнoв ĸaзa, чe щe пpoдължaвa дa нacтoявa зa cpeщa c пpeзидeнтa Pyмeн Paдeв, ĸoйтo пpeди няĸoлĸo дни нe oтĸлиĸнa нa пpизивa мy дa cъздaдe ĸoмиcия, ĸoятo дa paзcлeдвa "ЦУM-гeйт".
"Cpeщaтa c пpeмиepa e чacт oт бъдeщи cpeщи c пapлaмeнтapнo пpeдcтaвeнитe фopмaции зa peфopмa в Cъдeбнaтa cиcтeмa, дoпълни Πaнoв.


На тази дата: 19 май 1934 г. Извършен е преврат в България

На 19 май т.г. се навършват 83 г. от Деветнадесетомайския преврат. Държавният преврат е извършен през 1934 г. от Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз с помощта на армията.
Новото правителство начело с Кимон Георгиев (19 май 1934 г. - 22 януари 1935 г.) отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии.

В парламентарните избори през юни 1931 г. Демократическият сговор претърпява поражение и отстъпва управлението на страната на коалицията Народен блок, съставена от различни по състав и интереси политически партии. Макар че новото правителство не отменя ограничителните сговористки закони и не извършва съществени промени в заварения полицейски апарат, то е посрещнато с известна неприязън от десните сили в страната.

Борбата против блоковото управление се подема от Военния съюз, Политическия кръг "Звено" и Народното социално движение на проф. Александър Цанков. По-активни се оказват звенарите, които се ползват и с по-голямо влияние в армията. Непосредствената подготовка на преврата започва след конгреса на Военния съюз през ноември 1933 г., на който се взема специално решение. Заговорниците правят опит да привлекат на своя страна и някои от политическите сили като БЗНС „Врабча 1“, БЗНС „Ал. Стамболийски“, дори и Демократическата партия, но без успех.
Възползвайки се от настъпилите разногласия и разцепления в Народния блок през пролетта на 1934 г., на 18 срещу 19 май с. г. Военният съюз извършва държавен преврат. Според някои слухове проф. Александър Цанков също има намерение да вземе насилствено властта при насрочения за 20 май конгрес на Народното социално движение.

Според Петър Хаджииванов, непосредствен участник в преврата, първоначалният план за провеждането му е предвиждал цар Борис III и семейството му да бъдат избити. За тази цел е подготвена група от протогеровисткия клон на Вътрешната македонска революционна организация, която трябвало да бъде пропусната в Двореца от офицерите от Военния съюз, охраняващи входовете към него под ръководството на подполковник Тодор Кръстев. В последния момент решението е отменено, като самият Хаджииванов е изпратен да предаде на Кръстев заповед да не допуска никого в двореца.

Според други изследователи превратът е югославски проект за ликвидирането на България и своеобразен реванш за сръбския майски преврат от началото на века. Хората, с които сръбското разузнаване е най-тясно свързано, са някои земеделски водачи около Г. М. Димитров и Коста Тодоров, кръгът на Кимон Георгиев и Дамян Велчев, протогеровистите Лев Главинчев и Перо Шанданов, социалистът Димо Казасов. В нощта на преврата на западната граница е струпана сръбска войска. Да се справят с царя, ако откаже да подпише указа за новото правителство, са натоварени Лев Главинчев и Перо Шанданов. Царят подписва.

След преврата, за около година в периода юни 1935 - май 1936 г., за военен аташе в югославската легация в София е назначен Дража Михайлович, който изключително активно работи с българската опозиция в лицето на различните фракции на БЗНС за единение на България към Югославия под управлението на династията Караджорджевич.
Новият кабинет е сформиран от Кимон Георгиев - лидер на Политическия кръг "Звено". Той има разнороден политически състав - освен представители на "Звено" в него влизат десни земеделци и дейци на Цанковото Народно социално движение. Ключовите министерски постове са поверени на лица от Военния съюз.

Превратът е посрещнат враждебно от всички политически сили, но те не са в състояние да му се противопоставят. В същото време и заговорниците са лишени от широка политическа подкрепа и разчитат единствено на помощта от армията. Една от първите задачи на новата власт е поставянето на ВМРО извън закона и издаването на задочна смъртна присъда над Иван Михайлов. Още в първите дни на съществуването си новото правителство пристъпва към съществени преобразувания във вътрешния живот на страната: отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание, забранява политическите партии, революционните организации и профсъюзите. Въвежда нова система в държавното управление: назначаване на кметовете от централната власт, създаване на държавни професионални организации (Български работнически съюз), създаване на Дирекция на обществената обнова и други. Благодарение на сръбските пари, раздавани щедро от Югославското посолство, набират скорост обществени движения - Българо-югославянското дружество и особено Студентското дружество за приятелство между Югославия и България.
Във външната политика най-значителният акт е установяването на дипломатически отношения със СССР (23 юли 1934 г.), договор за сътрудничество с Югославия и частичното ориентиране на страната към Франция. Външните министри на Франция и Съветския съюз Барту и Литвинов на своя среща заявяват доволството си от случващото се в България след 19 май. Доколкото част от звенарите и техните привърженици във Военния съюз имат републикански убеждения, това придава известна антимонархическа насоченост на извършения от тях преврат.

След убийството на Караджорджевич кризата в правителството на Кимон Георгиев става очевидна. С помощта на верни офицери от Военния съюз през януари 1935 г. Борис III налага оставка на кабинета и назначава на нов начело с ген. Пенчо Златев.

Дамян Велчев, най-амбициозният член на групата "Звено", се опитва да върне стария сценарий на преврата. С прякото участие на Дража Михайлович се сформира група около него, Владимир Заимов и Г. М. Димитров, комунистическия функционер Сава Гановски и протогеровистите. Сценарият предвижда сваляне на цар Борис III и установяване на република, управлявана от триумвират в състав: Дамян Велчев, Михаил Маджаров и софийският митрополит Стефан. След няколкомесечен престой в Белград, на 2 октомври 1935 г. Дамян Велчев прекосява през нощта пеша българо-югославската граница, но там никой не го очаква. Уплашен от риска превратът да бъде неуспешен, Владимир Заимов дава разпореждане полковете да не излизат от казармите и сам се оттегля от акцията.

Дамян Велчев е посъветван да се върне обратно в Югославия, на което той отговаря: "Не мога да го направя. Аз съм поел ангажименти!" На другата сутрин е заловен и по-късно осъден на смърт, но след верноподаническо писмо до царя е помилван. Показанията на обвиняемите и свидетелите по време на процеса разкриват цялата схема на преврата.

Вицове, май 2017 г.

Катеричката не е глупава. При такава пролет е още
рано да сваля панталоните.

СмЕх/Таралеж/


– Мили, къде си?
– Чакам автобуса.
– Моля те, побързай!
– Добре, ще го чакам по-бързо.

***

Който отслабнал за лятото-отслабнал,останалите ще покоряваме с чар...

***

Чипс - наглостта да продадеш 2 картофа на цената за 2кг.

***

Много пиян в заведение вика сервитьора:
- Какво още ще поръчате?
- К...
- Кюфтета?
- К...
- Кебапчета?
- К..
- Карнобатска?
- К...
- Каберне?
- Криско ми пуснете!

***

Женското "Идвам след пет минути" е като мъжкото "Ще се върна след пет минути"

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

четвъртък, 18 май 2017 г.

Нов "патриот" зам. министър дава на късо

За вътрешния заместник- министър от квотата на "Обединени патриоти" Стефан Балабанов бежанците и ромите са "пасмина" и "примати", а проблемите е най-добре да се решават с бой. Това показва справка във фейсбук профила на заместника на Валентин Радев. От него се вижда, че повечето споделени от него публикации са статии от медии, близки до депутата от ДПС Делян Пеевски, като "Блиц" и "ПИК". Те са придружени с коментари от Балабанов, които са изписани само с големи букви и без особено спазване на правилата на пунктуацията.

През тази седмица двама други представители на "Обединени патриоти" бяха отстранени от изпълнителната власт заради снимки с фашистки поздрав в социалната мрежа "Фейсбук" - зам. регионалният министър Павел Тенев и служителят от Министерството на отбраната Иво Антонов.

Балабанов, който е роден в Пещера, е бил зам.-кмет на града от 2011 г.
На парламентарните избори от март е кандидат за депутат на второ място в листата на "Обединените патриоти" и така влиза в Народното събрание. В интервю от 10 май пред регионална медия той заявява, че парламентарната група на националистите са нямали по-подходящ кандидат от него.

В официалната му визитка на сайта на вътрешното ведомство е записано, че владее руски език. В публикациите си той нарича ромите и бежанците пасмина и примати. Възхвалява армията и нейното състояние по време на комунизма. Бил е на блокадата на турско-българската граница от "Патриотите" преди последните парламентарни избори. Споделил е и клип от блокадата и гордостта си, че пази страната.

Малко след като информация за фейсбук активността му се появи в "Медиапул", постовете, споменати там, бяха изтрити.

Материал на "Блиц" от профила на Балабанов е придружен с коментар "ТОВА ЛИ ТРЯБВА ДА СЕ СЛУЧИ И В БЪЛГАРИЯ, ЗА ДА РАЗБЕРЕМ, ЧЕ ТЕЗИ ПРИМАТИ НЯМАТ МЯСТО ТУК?". Този пост обаче е изтрит.

В началото на годината Балабанов споделя пост от ВМРО-БНД, в който се казва, че "Обединени патриоти - НФСБ, Атака и ВМРО" посрещнахме достойно протеста на циганската партия "ДРОМ" пред сградата на ВМРО." Зам.-министърът обаче остава недоволен от свършеното от съпартийците му и пише "СПОРЕД МЕН ТРЯБВАШЕ ДА ГИ ПОНАБИЕТЕ МАЛКО НАГЛЕЦИТЕ".

На 21 декември 2016 г. Балабанов споделя отново статия от "Блиц" с коментар: "ТЕЗИ СА ДЖИХАДИСТИ, КОЛКОТО АЗ СЪМ КОСМОНАВТ! ЕДИН ХУБАВ БОЙ И НЯМА ДА СЕ СЕТЯТ ЗА ДЖИХАД!"
Социалната мрежа Балабанов използва, за да критикува напуснали коалицията "Обединени патриоти" или в частност партия "ВМРО". Един от примерите е свързан с Костадин Костадинов от партия "Възраждане", който бе кадър на ВМРО и общински съветник във Варна. Той бе замесен в улична свада с лидера на "Воля" Веселин Марешки през 2014 г., когато последният бе задържан в ареста за 24 часа. Под медийна публикация от 5 май за това, че Костадинов ще излезе пред парламента на протест, коментарът на Балабанов е "НЯКОЙ МОЖЕ ЛИ ДА МИ ДАДЕ ТЕЛЕФОНА НА МАРЕШКИ, ЗА ДА ГО ПОЧЕРПЯ, ЧЕ НАБИ ТОВА МЕКЕРЕ??".

Очевидно на новия зам.-министър се харесва много "боя" като начин на справяне с проблеми, които той приема за такива и с тези, които са на различно мнение.


Руското посолство във Вашинготн вече ще се намира на улица "Немцов"

В сряда Комисията по национална сигурност и правителствени въпроси към Сената подкрепи законопроект за преименуване на улицата пред руското посолство във Вашингтон.

Тя ще носи името на убития през 2015 година руски опозиционер Борис Немцов, съобщава "Еxото на Москва". Инициатор е сенатора на Флорида Марко Рубио. "Уисконсин Авеню" ще носи вече името "Борис Немцов Плаза" и ще се превърне в новото седалище на руската дипломатическа мисия в случай на окончателно одобрение от страна на Конгреса.

Подобен проект вече е въведен в Камарата на представителите. След евентуалното одобрение от сенаторите и конгресмените, той ще бъде изпратен за подпис на президента на САЩ.

Валери Симеонов ще съди в. "Сега". Не бил казал за "шегаджийски снимки"

Вицепремиерът Валери Симеонов ще съди вестник "Сега" за публикуване на невярна информация. Това обяви той на извънреден брифинг в Областната администрация в Бургас, предаде "Фокус".

Симеонов заяви, че срещу него се води негативна пропаганда от вестника, който манипулира интервю.

"Този вестник ще бъде съден. Никога, по никакъв начин не съм произнасял думите, изнесени в заглавие, че съм правил шегаджийски снимки в "Бухенвалд" (в публикацията бе цитиран да казва "майтапчийски снимки" - б.р.). Става въпрос за атака срещу правителството. Това се използва за политически цели. Съжалявам, че давам интервю на всеки, който поиска, разчитайки на коректността на журналистите", заяви още вицепремиерът.
На въпрос дали би си подал оставката, ако БСП му я поискат, той отговори, че това няма да се случи.

"Бих я подал тогава, ако моите партньори и коалиционният ни партньор я поискат. България има нужда от добро правителство", каза Симеонов.
Ето официалната позиция на "Сега" по темата:

"Вестник "Сега" категорично отхвърля твърденията на Валери Симеонов, че е публикувал невярна информация. Репортерът на "Сега" си е свършил работата съвестно и професионално. На 17 май 2017 г. той е провел два разговора със Симеонов. В първия Симеонов иронично-пламенно защитава зам. министъра Павел Тенев и неговата снимка с нацистки поздрав. Във втория, проведен по негова инициатива, Симеонов разказва историята от студентското си пътуване до "Бухенвалд".

Това не е първият, а едва ли ще е и последният случай, в който Валери Симеонов си позволя неуместни шеги на етнически, религиозна и друга основа".

На тази дата: 18 май 1944 г. всички кримски татари са изселени от полуострова

Миналата година Украйна спечели Евровизия 2016 с песента "1944". Това стана повод за много спорове. Песента разказва за изселването на 380 000 кримски татари по заповед на Сталин в Централна Азия заради подкрепата им за Нацистка Германия през Втората световна война. Смята се, че почти половината от тях умират по пътя към Азия, като на наследниците им е позволено да се върнат в Крим едва след краха на Съветския съюз.

От 18 до 20 май 1944 г. с решение на Държавния комитет по отбрана (ДКО) на СССР всички кримски татари са депортирани от полуострова в Узбекистан (151 хил.), Казахстан (4286) и Таджикистан, като малка част е изпратена в Марийска АССР, на Урал и в Костромска област. В телеграма до Сталин НКВД докладва, че са изселени 183 155 души.

Мотиви за изселването

В секретното постановление на ДКО № ГОКО-5859 от 11 май 1944 г. относно причините за депортацията се казва, че „по време на Отечествената война много кримски татари измениха на Родината, дезертираха от частите на Червената армия, отбраняващи Крим, и преминаха на страната на противника, постъпвайки в сформираните от немците доброволчески татарски военни части, борещи се против Червената армия; в периода на окупация на Крим от немско-фашистките войски, кримските татари участват в немските наказателни отряди и особено се отличават със своите зверски разправи по отношение на съветските партизани, а също така помагат на немските окупатори при организиране на насилственото изпращане на съветски граждани в германско робство и масово изтребване на съветски хора.”

Според разпореждане на германския Генерален щаб от 18 януари 1942 г. фюрерът дава възможност за неограничено формиране на татарски воински части. Организацията на татарските роти за самозащита е възложена още на 2 януари на шефа на охранителната полиция и на службата за сигурност (СД) обергрупенфюрер от СС Олендорф.

На 3 януари под председателството на Олендорф се провежда първото официално тържествено заседание на татарския комитет в Симферопол по случай началото на вербовката.

След приключване на общите мероприятия татарите искат разрешение да завършат тържественото заседание – началото на борбата против безбожниците – по свой обичай с молитва и повтарят след своя мулла три молитви:
1. За постигане на скорошна победа и обща цел, а също така за здраве и дълъги години живот на фюрера Адолф Хитлер;
2. За немския народ и неговата доблестна армия;
3. За падналите в боевете войници от Вермахта.

Общо са зачислени 10 000 татари-доброволци, а 4000 души са организирани за борба с партизаните. Други 5000 доброволци имат готовност да попълнят сформираните 14 роти. Като се отчете, че 10 000 души пък се намират в редовете на Червената армия, то почти всички боеспособни татари носят униформи на Вермахта.

В боевете с партизаните татарите се бият с ожесточение, като се стремят да ги унищожат. Самите татари дават 400 жертви от взелите участие в боевете 1600 души. От всичките само един преминава към партизаните.

Татарите са знаели какво ги чака. Те са видели разправите на националистите над местната съветска администрация и техните семейства, свидетели са на дезертьорстото на своите бащи и синове, стреляли в гръб на червеноармейците. Знаят и безпощадната отмъстителност на Сталин и започват да се подготвят за ответни репресии. Оптимистите, които се надяват само да бъдат изселени живи, пекат сухари и стягат багаж.

Депортацията не засяга значителна част от кримотатарските колаборационисти, тъй като са евакуирани от окупационните власти в Германия, където е създаден Татарски планинско-егерски полк от СС.

По-голямата част обаче от татарите остава Крим. Непосредствено след Съветската армия вървят подразделения на НКВД, които през април-май „прочистват” прочистват територията, арестуват и осъждат около 5000 колаборационисти от всякакви националности.

Това обаче се струва недостатъчно на Сталин и всъщност той е истинският автор на постановлението от 11 май. Депортирането по време на война не е изнамерено от Съветския съюз. Например след японската агресия в Пърл Харбър (1941) всички японци в САЩ превантивно и поголовно са изселени от тихоокеанското крайбрежие. Депортацията в Крим обаче е извършена пост-фактум след бойните действия и не може да бъдат приведени никакви военни съображения. Всъщност става дума за отмъщение над цял народ, вменявайки му колективна вина и отговорност.

Цялата проявена абсурдна безчовечност на сталинизма по отношение на Кримската депортация може да бъде илюстрирана с два примера:

1. Кримските татари, воюващи храбро в състава на Съветската армия, след демобилизацията също са депортирани – общо 8995 души, в това число 524 офицери и 1392 сержанти. През 1952 г. само в Узбекистан ветераните са наброявали 6057 души, много от които имат високи правителствени награди.
Известни са малки изключения, като например летецът-изтребител Амет Хан Султан, два пъти Герой на Съветския съюз, не е изселен, но му е забранено изобщо да посещава Крим. (Неговият бюст в Крим е демонтиран от приятели, подлежал на разрушаване.)
2. Депортирани са и кримските татари, които не са живели в окупирания Крим и не са сътрудничили на германците, но са завърнали в родния край през април-май 1944 г. В частност са изселени прекаралите войната в евакуация членове на Совнаркома на КССР и партийните ръководители от Кримския областен комитет на ВКП(б).

Депортацията

Постановлението на ДКО излиза ден преди Съветската армия на 12 май 1944 г. да освободи окончателно Кримския полуостров. Депортирането започва на 18 май, но очевидно е подготвяно далеч по-рано. Преди това от татарите са иззети 49 минохвъргачки, 622 картечници, 724 автомата, 9888 пушки и 326 000 патрона.

В операцията са ангажирани над 32 000 души от НКВД. На депортираните е разрешено да вземат „лични вещи, дрехи, битов инвентар, посуда и продоволствие” до 500 кг. на семейство. Към всеки ешелон има лекар и две медицински сестри с лекарства.

На наркома за търговия е възложено „да осигури всички ешелони с всекидневна топла храна и чай”. При това храната е разчетена на човек: 500 гр. хляб, месо/риба – 70 гр., булгур – 60 гр., мазнини – 10 гр.

Предписано е на пристигналите в местата за заселване да се усигурят градински участъци и да се окаже помощ при строителството на къщи с местни строителни материали. Селскостопанската банка е задължена да отпуска на заселниците заем за строителство на къщи и за стопанско обзавеждане до 5000 рубли на семейство със срок на погасяване до 7 г.

На практика това не е изпълнено. В някои композиции депортираните получават храна единствено веднъж през втората седмица на пътуването. Други са хранени рядко и то със солена храна, но не е осигурявана вода за пиене. Много от умрелите са оставяни край железопътната линия.

Съдбата на изселените кримски татари

Мнозина от преселниците измират още през първата година от глад и болести. Оценките на загиналите са противоречиви: от 15-25% по оценка на съветски официални органи до 46% по оценки на кримскотатарски активисти през 60-те години.

До 1956 г. кримските татари имат статут на „спецпреселници”, което подразбира ограничение на правата им без писмено разрешение да напускат границите на „специалните селища” под страх от съдебно преследване. Многобройни са случаите на осъдени до 25 г. лагер за посещение на роднини в съседни селища.

За разлика от някои други депортирани народи, които се връщат по родните си места в края на 1950-те години, кримските татари са лишени от това право чак до 1974 г., а фактически масовото връщане на народа в Крим започва едва в края на „перестройката” в 1989 г.

Последствията за Крим

След изселване на кримските татари следва депортацията на кримските арменци, българи и гърци. Всичко това води не просто до промяна на етническия състав на полуострова, а и до неговото фактическо обезлюдяване.

Някои райони (планините и южният бряг на Крим, населени до тогава предимно с татари) остават практически без население. В Куйбишевски район жителите наброяват само 672 души, в Алущински – 2637, в Судакски – 3380, в Балаклавски – 2233.

След депортацията на кримските татари с два указа от 1945 и 1948 г. са преименувани всички населени пунктове (80%), имената на които имат кримотатарски произход. Изключение е направено за Бахчисарай, Джанкьой, Ишуни, Саки и Судака, които са свързани с руската и украинска истории.

С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 5 септември 1967 г. „За гражданите от татарска националност, живеещи в Крим” се признава, че „след освобождаването през 1944 г. Крим от фашистка окупация, фактите за активно сътрудничество с немските завоеватели на определена част от живеещите в Крим татари необосновано са отнесени към цялото татарско население на Крим”.

По време на „перестройката” Върховният съвет на СССР през 1989 г. депортацията на кримските татари е осъдена и призната за незаконна и престъпна.

Вицове, май 2017 г.

СмЕх/Таралеж/


-Асане, стани и кажи азбуката!
-До десет ли?

***

- Келнер, бих искал да почерпя младата дама на бара. Какво пие?
- Дамата пие 18 годишно Кардю - сингъл малц.
- Амии, сложете ѝ още едно кубче лед от мен.

***

– Увaжaeми пътници! Eĸипaжът ви пpивeтcтвa c „дoбpe дoшли“ нa бopдa нa caмoлeтa. За вaшaтa бeзoпacнocт пo вpeмe нa пoлeтa двaмaтa пилoти вдигaт пъpвaтa cи нaздpaвицa!

***

Щастието - това е състоянието на човек 6-8 часа преди махмурлука.

***

Срещат се двама съученици, вече студенти. Единият пита другия какво учи и той му отговаря:
- Логика, психология и философия.
- Че то каква е разликата?!
- Ей сега ще ти обясня. Значи срещаш двама човека - един чист и един мръсен. Кой ще се изкъпе?
- Мръсният.
- Не е вярно. Ще се изкъпе чистият, защото така е свикнал. Това е психология. Значи, пак срещаш двама човека - чист и мръсен. Кой ще се изкъпе?
- Чистият.
- Не е вярно. Ще се изкъпе мръсният, защото е мръсен. Това е логика. Значи, пак срещаш двама човека - чист и мръсен. Кой ще се изкъпе?
- Че е*а ли му майката!
- А! Ето това е вече философия!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

сряда, 17 май 2017 г.

Heil Hitler... Патриот зам.- министър излетя

Зам.-министър на регионалното развитие от квотата на Обединени патриоти Павел Тенев подава оставка след скандал с негова снимка. Тенев се "щракнал" как отправя нацистки поздрав с изпъната ръка пред восъчната фигура на офицер от хитлеристка Германия.

Съпредседателят на ОП Валери Симеонов, чиято кандидатура е Тенев, първо не демонстрира притеснение:

"Несериозни работи. Нямам "Фейсбук", не съм видял снимка, не мога да коментирам. Нацистки ли е поздравът наистина? На база на кое да го оттеглим - че е хитлерист или член на нацистка партия? Глупости.

Днес след разговор с Бойко Борисов стана ясно, че Павел Тенев подава оставка. Това е пореден кадър на така наречените „патриоти“, който е проблемен. Липсата на нормални кадри при „патриотите“ е очевадна. 

Лозан Панов отива при Борисов

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) и министър-председателят Бойко Борисов ще обсъдят продължаването на съдебната реформа, пише в съобщение на ВКС.

По молба на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов на 19 май 2017 г. (петък) от 8,30 ч. в сградата на Министерския съвет той ще се срещне с министър-председателя на Република България Бойко Борисов.

Двамата ще обсъдят взаимодействието между трите власти с оглед на последните събития в съдебната система, както и евентуални законодателни и конституционни промени, свързани с функционирането на Република България като правова държава, допълват от пресслужбата на върховния съд.

Лозан Панов вече опита безуспешно да инициира комисии при двама президенти - Росен Плевнелиев и Румен Радев, във връзка с проблемите в съдебната система, съответно - записите "Яневагейт" и срещата на главния прокурор, станала известна като "ЦУМ гейт".
Румен Радев днес му е изпратил и писмо, след като вчера отговори, че "не е разследващ орган".
Почти същото отговори през 2015 г. и Плевнелиев, след като съдия № 1 прецени, че са изчерпани всички възможности на задълбочена проверка на разговорите между Владимира Янева, Румяна Ченалова и адвокат Момчил Мондешки.

Общото между двата скандала е, че и в двата е замесено името на главния прокурор. От своя страна от държавното обвинение вече отговориха гневно на Панов с открито писмо. В инициираното обсъждане на темата "ЦУМ гейт" във ВСС пък Цацаров директно нападна Панов и Калин Калпакчиев с думите, че "на тази маса сценаристи няма. Има само хора, на които е възложено да изпълняват определени сценарии."

Той така и не е отговорил по същество на въпроси, свързани с фактологията около срещата.

Автобус блокира центъра на Варна

Снимка: "Таралеж"
Автобус блокира центъра на Варна за около 30 минути днес по обяд, предава репортер на "Таралеж".

Големият автобус правеше маневри в малките централни улици, а огромна опашка от леки автомобили останаха блокирани. Нервни водачи надуваха клаксони, но това не смути маневрите на автобуса. Оказа се, че всичко това се случва, за да може автобуса да паркира точно пред входа на Театъра в града.

На тази дата: 17 май 2006 г. Баташките мъченици са канонизирани за светци

Светите Баташки Новомъченици са български православни новомъченици загинали мъченически за православната вяра по време на баташкото клане през пролетта на 1876 г.

Баташките мъченици са канонизирани за светци най-напред от Българската старостилна православна църква на 17 май 2006 година. Първата икона, посветена на тях, е нарисувана в манастира Св. Велика Княгиня Елисавета в Етна, Калифорния, САЩ специално за канонизацията им през 2006 г. Идеята за подобна икона се е родила през 2004 г. в България.

На заседание през март 2011 г. Светият Синод на Българската православна църква също решава да канонизира за светци Баташките новомъченици. На 3 април 2011 г. в храм-паметника "Свети Александър Невски" по време на Света литургия, отслужена от негово светейшество българския патриарх Максим Български, новите български светци, избити през 1876 г. в църквата в Батак са канонизирани и от Българската православна църква .

Историята е запазила само някои от имената на баташките мъченици - това са зверски убитите местни свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Керелов - жив опечен на клада, запазени са имената и на някои от избитите - Иван, Илия и други. Паметта се почита официално на 17 май.
Две години църквата търси доказателства в мъченичеството на батачани, за което свидетелстват много разкази на очевидци (свиделства, че са загинали в защита на вярата си и за заплатили с живота си), един от разказите ни запознава с края на новомъченик Петър (един от отците в цървата „Света Неделя“ по време на клането) и разговорът му с поробителите:

„— Три думи, попе, ще ти кажем. Ако ги, попе, изпълниш, нема да те заколим. Ще ли са, папаз, потурчиш?

Поп Петър смело отвърнал:

— Главата си я давам, вярата си не давам!

Турците му отрязват главата

Според църквата това пределно кратко мъченическо дееписание събира в себе си цялото пространно житие на новомъчениците от Батак. То е също така силно и категорично, както е силна и категорична изразената от оцелелите батачанки още в 1877 г. преценка на събитията като християнско мъченичество:

„Да оставим онова, което не се връща от оня свят, та да не търсим мъжете си, които, за да не станат турци, та да изгубят душите си, както искаха кръвниците, по-добре се предадоха да ги изсекат на сечник като свети мъченици“.

Днес от 9.30 часа на площад „Освобождение" пловдивският владика, в съслужение с архиереи и свещеници, ще отслужи съборна Литургия.

По-рано в неделната сутрин ще бъде отслужена утреня и Литургия в старинния храм „Света Неделя".