Свалянето на руски боен самолет Су-24 от турските сили дойде
след засилващо се напрежение между двете страни заради продължаващата бомбена
кампания на Русия по селища в северозападна Сирия, близо до турската граница.
То също така отбеляза първия директен сблъсък между страна от НАТО и руските
въоръжени сили, откакто президентът Владимир Путин започна едностранно военна
намеса в Сирия миналия месец. НАТО вече бе предупредила Русия при предишни
нарушения на границите, и САЩ предприеха „антиконфликтни“ стъпки за свеждане до
минимум на риска от случаен конфликт.
Сега НАТО и водената от САЩ коалиция в Ирак и Сирия се
озовават изправени точно пред типа непланирана, но възпламеняваща конфронтация
с Москва, която те спешно се стремяха да избегнат. Турция неколкократно изрази
загриженост от нападенията срещу туркмени, сунитско мюсюлманско малцинство,
които много турци смятат за техни приятели и роднини. Подобно на правителството
в Анкара, туркмените се противопоставят на режима на сирийския президент Башар
Асад. Борбата в губернаторство Латакия, в западната част на Сирия, на границата
с Турция, се е засилила след руската военна интервенция миналия месец.
Руските военни самолети подкрепят офанзива на сирийските
правителствени сили, ливанската „Хизбула“ и иранските бойни единици от
мюсюлмани шиити, казват туркменски бойци. Турция привика посланика на Русия в
края на седмицата, за да протестира поради "интензивни" бомбардировки
на селата. Давутоглу, министър-председател на Турция, заяви, че Анкара е
поискала незабавно прекратяване на руските военни операции по границата.
"Беше
подчертано, че действията на руската страна не са битка срещу терора, а те
бомбардират цивилни туркменски села и това може да доведе до сериозни
последствия", заяви външното министерство на Турция. Според министерството
туркменски села в района Байър-Бучак в северозападна Сирия, близо до турския
граничен пункт Яйладагъ в провинция Хатай, също са били подложени на
"тежка бомбардировка" от руските самолети Подобно на САЩ и
Великобритания, Турция казва, че руските сили са предимно насочени срещу редица
бунтовнически групи против Асад вътре Сирия, вместо да концентрират своя огън
срещу силите на Ислямска държава (ИД). Също така Турция гледа на областите в
Северозападна Сирия, контролирани от туркмените от Байър-Бучак като на важен
буфер, предотвратяващ териториалното разширяване на милициите на кюрдското
малцинство в Сирия, които тя счита за терористи, свързани с Кюрдската
работническа партия (ПКК).
Реджеп Тайип Ердоган, президентът на Турция, изрази гнева си
към определеното от Анкара като руско нахлуване в турското въздушно
пространство през октомври. Турските сили наскоро свалиха неидентифициран
безпилотен самолет край границата. Подбуждана от Турция, НАТО осъди като
"неприемливи" руските нарушения на турското въздушно пространство.
Турските медии твърдят, че туркмените от 50 села са били принудени да напуснат
района Гиман в губернаторство Латакия миналата седмица. Имаше и случаи на
туркменските бежанци, бягащи към Турция от сирийската провинция Хатай. Йомер
Абдулах, командир на туркменската бригада „Султан Абдул Хамид “призова турското
правителство да се намеси, за да бъде спряна продължаващата месец офанзива,
съобщи информационната агенция „Джейхан“.
“Опитваме се да оцелеем при непоносима бруталност и ни е
необходима помощта на Турция”, каза Абдулах. „Всеки ден умират туркменски
братя. Очакваме правителството да ни подкрепи... Защо сме изоставени сами?“.
Абдулах каза, че неговите сили се намират под атаките на сирийската армия,
„Хизбула“ и ирански сили. „Не разбирам защо нашите мюсюлмански братя мълчат.
Трябва ни подкрепа от всякакъв вид. Не е възможно да оцелееш при такива тежки
бомбардировки“, каза той. Турското национално разузнаване (МИТ) беше обвинено
за тайни доставки на оръжие за туркменските сили по-рано през годината. В.
„Джумхуриет“ публикува доклад за контрабанда на оръжие на 29 май, в който имаше
и снимки на оръжие, за което се предполага, че е транспортирано с камиони на
МИТ. Мехмет Шандър, бивш депутат от Партията Националистическо движение, каза
пред в. „Заман“, че туркмените са изправени пред етническо прочистване в
северна Сирия.
„Турция трябва да помогне на туркмените. Оказваната помощ на
туркмените не е достатъчна“, каза той. Руската намеса на страната на режима на
Дамаск разгневи Ердоган, който призова към свалянето на Асад, след като
турските усилия за посредничество при избухването на гражданската война през
2011 г. бяха отхвърлени от Дамаск.
Като САЩ, и Турция се страхува, че намесата на Русия ще
усложни вече будещата загриженост ситуация, ще удължи войната, и ще изостри
бежанската криза по границата на Турция, през която са избягали повече от 2
милиона сирийци.
Ердоган каза, че е особено раздразнен, че той не е бил
консултиран относно намеренията на Русия по време на посещението си в Москва
през септември, когато се срещна с Путин. Турция има дълга история на
напрежение с Русия по нерешени спорове като подкрепата на Москва за Нагорни
Карабах, контролирания от Армения анклав в Азербайджан. Отоманска Турция и
царска Русия водиха война през 1877-78 г. А Сталин почти претендира за части от
Източна Турция в края на Втората световна война.
Но връзките са се подобрили в последно време с поредица от
енергийни и търговски сделки. В момента Русия е вторият по големина търговски
партньор на Турция и 60% от природния газ за нея идва от Русия. Икономическата
зависимост е една от няколкото мощни причина, поради които Ердоган няма да иска
този последна инцидент на границата да ескалира в по-широка конфронтация -
въпреки че това е нещо, което не може да бъде изцяло в неговия контрол.
Саймън Тисдал, в.“Гардиън“