сряда, 28 януари 2015 г.

Илия Минев- българският Мандела

Столичният общински съвет (СОС) да именува улица в София на името на българския антикомунист Илия Минев. Това предлагат председателят на Парламентарната група на ГЕРБ и заместник-председател на партията Цветан Цветанов, народният представител Методи Андреев и депутати от ГЕРБ-София. Предложението до СОС е по повод Деня на почит към жертвите на комунистическия режим – 1 февруари, съобщиха от пресцентъра на ГЕРБ.

Илия Минев- българският Мандела

Илия Стоянов Минев (15 декември 1917 - 6 януари 2000) e български антикомунист и националист.  Той е репресиран от комунистическата власт, като излежава общо 33 години в затвори и концлагери, с което се счита за политическия затворник с най-дълъг престой зад решетки в света, нареждайки се преди Нобеловия лауреат за мир Нелсън Мандела. Малко преди промените от 1989, през януари 1988 г., Минев става основател и първи председател на Независимото дружество за защита правата на човека. Впоследствие не е приет в сформираната официална опозиция и остава в изолация и забвение повече от 10 години до смъртта си.

Ранни години

Илия Минев е роден на 5 декември 1917 г. в Саранбей (днес гр. Септември). През 1930 година учи в гимназията в Пазарджик. Като легионер се обявява срещу разпространяваната от ремсистите комунистическа идея. По този повод е пребит жестоко от съучениците си ремсисти. След като излиза от болницата, баща му го изпраща да учи във Френския колеж в Пловдив, а след това — да следва в Тулуза. Там завършва индустриална химия и се запознава с Франсоа Митеран. Завърнал се в страната, активно се включва в легионерското движение и в периода 1941–1944 година е избран за член на главното водачество на Съюз на българските национални легиони, завеждащ отдел „Външно-политически“ и водач на легиона в Пазарджик.

Затворнически години

На 10 септември 1944 г. е задържан за една година в Пазарджишкия сектор на Държавна сигурност. Освобождават го, но през 1946 година отново е арестуван понеже "продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност“. През същата година е осъден на доживотен, строг тъмничен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Изпълнителен комитет — Организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт, чрез преврат и терористически действия. Впоследствие присъдата е заменена на 25 години лишаване от свобода. С кратки промеждутъци прекарва в затвора до 1978 година, като лежи в почти всички затвори на страната — най-много в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския. През периода 1860 дни е в карцера, а 460 дни прекарва в гладни стачки. След като е освободен живее в град Септември, където е въдворен и са му наложени редица ограничения по Закона за народната милиция.

Идеята му за създаване на Дружество за правата на човека възниква в затвора. В периода 1984-1985 работи активно по организирането на такова дружество. През 1987 година Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън, до международни организации за защита на правата на човека. В писмото си описва циничното нарушаване на правата на българските граждани. Отново е арестуван. Обявява гладна стачка за 20 дни. Освобождават го. Под домашен арест е в град Септември. На 11 януари 1988 в дома си в град Септември, Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ). На 15 септември 1988 г. обявява гладна стачка (продължава 63 дни) в защита на Петър Манолов. През 1988 става председател и основател на Независимото дружество за правата на човека (НДЗПЧ).

След 1989 година

След 1989 година Илия Минев не е приет в сформираната официална опозиция и остава в изолация и забвение повече от 10 години. Издава вестник „Свободно слово”.

Умира на 6 януари 2000 година на 82 годишна възраст, в мизерия и самота, в старчески дом в Пазарджик. Погребан е в гробищата на гр. Септември. На гроба му е поставен достоен паметник.

На 9 декември 2002 г. в София е издигнат паметник на Илия Минев по инциатива на Тошо Пейков и Район „Оборище“ на Столична Община на дарено от общината място в градинката срещу НДК и хотел „Хилтън” между булевардите „България“ и „Черни връх“. В родния му град Септември с решение на общинския съвет е обявен за почетен гражданин и един неголям площад е наречен на негово име. На 11 октомври 2008 година в град Септември е открит негов бюст-паметник на площада кръстен на него.
През 2000 г. посмъртно е удостоен с орден „Стара планина“ – I степен.