Столичният общински съвет (СОС) да именува улица в София на
името на българския антикомунист Илия Минев. Това предлагат председателят на
Парламентарната група на ГЕРБ и заместник-председател на партията Цветан
Цветанов, народният представител Методи Андреев и депутати от ГЕРБ-София.
Предложението до СОС е по повод Деня на почит към жертвите на комунистическия
режим – 1 февруари, съобщиха от пресцентъра на ГЕРБ.
Илия Минев- българският Мандела
Илия Стоянов Минев (15 декември 1917 - 6 януари 2000) e
български антикомунист и националист. Той е репресиран от комунистическата власт,
като излежава общо 33 години в затвори и концлагери, с което се счита за
политическия затворник с най-дълъг престой зад решетки в света, нареждайки се
преди Нобеловия лауреат за мир Нелсън Мандела. Малко преди промените от
1989, през януари 1988 г., Минев става основател и първи председател на Независимото
дружество за защита правата на човека. Впоследствие не е приет в сформираната
официална опозиция и остава в изолация и забвение повече от 10 години до
смъртта си.
Ранни години
Илия Минев е роден на 5 декември 1917 г. в Саранбей (днес
гр. Септември). През 1930 година учи в гимназията в Пазарджик. Като легионер се
обявява срещу разпространяваната от ремсистите комунистическа идея. По този
повод е пребит жестоко от съучениците си ремсисти. След като излиза от
болницата, баща му го изпраща да учи във Френския колеж в Пловдив, а след това
— да следва в Тулуза. Там завършва индустриална химия и се запознава с Франсоа
Митеран. Завърнал се в страната, активно се включва в легионерското движение и
в периода 1941–1944 година е избран за член на главното водачество на Съюз на
българските национални легиони, завеждащ отдел „Външно-политически“ и водач на
легиона в Пазарджик.
Затворнически години
На 10 септември 1944 г. е задържан за една година в
Пазарджишкия сектор на Държавна сигурност. Освобождават го, но през 1946 година
отново е арестуван понеже "продължава да стои на фашистки позиции и да
провежда активна антикомунистическа дейност“. През същата година е осъден на
доживотен, строг тъмничен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори
за образуване на Изпълнителен комитет — Организация за възстановяване на
бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената
в държавата власт, чрез преврат и терористически действия. Впоследствие
присъдата е заменена на 25 години лишаване от свобода. С кратки промеждутъци
прекарва в затвора до 1978 година, като лежи в почти всички затвори на страната
— най-много в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския. През периода 1860 дни
е в карцера, а 460 дни прекарва в гладни стачки. След като е освободен живее в
град Септември, където е въдворен и са му наложени редица ограничения по Закона
за народната милиция.
Идеята му за създаване на Дружество за правата на човека
възниква в затвора. В периода 1984-1985 работи активно по организирането на
такова дружество. През 1987 година Илия Минев пише писмо до президента на САЩ
Роналд Рейгън, до международни организации за защита на правата на човека. В
писмото си описва циничното нарушаване на правата на българските граждани.
Отново е арестуван. Обявява гладна стачка за 20 дни. Освобождават го. Под
домашен арест е в град Септември. На 11 януари 1988 в дома си в град Септември,
Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита
на правата на човека (НДЗПЧ). На 15 септември 1988 г. обявява гладна стачка
(продължава 63 дни) в защита на Петър Манолов. През 1988 става председател и
основател на Независимото дружество за правата на човека (НДЗПЧ).
След 1989 година
След 1989 година Илия Минев не е приет в сформираната
официална опозиция и остава в изолация и забвение повече от 10 години. Издава
вестник „Свободно слово”.
Умира на 6 януари 2000 година на 82 годишна възраст, в
мизерия и самота, в старчески дом в Пазарджик. Погребан е в гробищата на гр.
Септември. На гроба му е поставен достоен паметник.
На 9 декември 2002 г. в София е издигнат паметник на Илия
Минев по инциатива на Тошо Пейков и Район „Оборище“ на Столична Община на
дарено от общината място в градинката срещу НДК и хотел „Хилтън” между
булевардите „България“ и „Черни връх“. В родния му град Септември с решение на
общинския съвет е обявен за почетен гражданин и един неголям площад е наречен
на негово име. На 11 октомври 2008 година в град Септември е открит негов бюст-паметник
на площада кръстен на него.
През 2000 г. посмъртно е удостоен с орден „Стара планина“ –
I степен.