1872 г. турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след
кратка схватка залавят Васил Левски.
На 26 декември вечерта Васил Левски пристига в Къкринското
ханче, откъдето възнамерява да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При
пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков и Христо
Цонев-Латинеца. По това време турските власти предприемат масови арести, след
Арабаконашкия обир, извършен на 22 септември с.г. от група революционни дейци
начело с Димитър Общи. Задържани са голям брой членове на революционните
комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край
тях села.
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи и Тетевенския частен
революционен комитет организират Арабаконашкия обир. Васил Левски е против, но
е подкрепен единствено от свещеноиконом Кръстю Никифоров. Залавянето на
участниците нанася тежък удар на революционната организация. Получава нареждане
от БРЦК и Любен Каравелов за вдигане на въстание. Отказва да го изпълни и
решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Знае за
провала на обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с
негова фотография и с точно описание на особените му белези, както и с
информация, къде евентуално може да бъде открит.
На 27 декември 1872 г. е заловен от турската полиция в
Къкринското ханче. При ареста, архивът е остава незабелязан от полицията.
Комитетски книжа са запазени от Никола Сирков (Халача). След Освобождението от
османско иго Никола Цвятков и Мария Сиркова предават част от него на Захари
Стоянов, а друга в Музея на Ловешкото читалище „Наука“. При копане на основи
за къща на улица „Марин Поплуканов“ № 17 срещу сградата на Музей Васил Левски
(Ловеч) са открити 1364 златни монети (1973). Предполага се, че са същите
комитетски пари от Арабаконашкия обир, които са съхранени и са стояли непипнати
почти 100 години.
Васил Левски не е предаден от един човек, а е жертва на
дълга верига от полицейски разкрития. Предполага се, че причината за неговото
конкретно залавяне е предателство от съмишленик. Десетилетия след
Освобождението от османско иго се спори за името на предполагаемия
предател-свещеноиконом Кръстю Никифоров (съучредител на комитета в Ловеч) или
Марин Поплуканов (председателя на комитета). През 1925 г. историкът Димитър
Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно
свещеноиконом Кръстю Никифоров става доносник на турските власти и дава
сведения за местоположението на Васил Левски. Според други проучвания конкретно
предателство няма. Ловешката полиция не знае кой е заловения и е откаран в
Търново. Тук е установена неговата самоличност. При прехвърлянето му от Търново
в София, се надява, че ще бъде освободен от съмишленици.
Предаден е на Софийската извънредна следствена комисия.
Изгражда защитата си на основите
Състава на комисията според протоколите от нейната работа е
генерал Али Саиб паша-председател на Държавния съвет, майор Шакир Мехмед Салим,
Махмуд Мазхари, Саадулах Сърръ, Иванчо Хаджипенчович, Пешо Тодоров, Мано
Хаджистоянов и Мито Каймакчиев. В инструкциите към съдиите е записано да се
накажат строго само ръководителите. Смъртната присъда е издадена на 14 януари
1872 г. и е потвърдена по целесъобразност от султан Абдул Азис на 21 януари
1873 г. Процесът завършва като комисията е иззема функциите на съд, което е
недопустимо по законите на самата империя. Шестдесет от подсъдимите са осъдени
на затвор и заточение, а и двама на смърт чрез обесване-Димитър Общи и Васил
Левски. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни
разследвания и гонения.
На 6/18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите
на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна
София, където е издигнат негов паметник.
В последните си мигове Васил Левски се изповядва пред архиерейския
наместник на София-отец Тодор Митов. В изповедта си казва:
„Каквото съм правил, в полза народу е“
и помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите си да бъде
споменаван като йеродякон Игнатий, а също и българският народ.
Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове
на апостола:
„Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият,
но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се
просълзих и се обърнах към „Света София“, за да не видят турците, че плача, и
си тръгнах.“
След обесването на Васил Левски придружителите му са
освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не
функционира. В края на 19 в. пожар унищожава порутената постройка и остават
само основите й.
На 5 юни 1924 г. в Ловеч е създаден Комитет за възобновяване
на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина. Ханчето е открито на 10 май
1931 г. в присъствието на множество граждани, войскови подразделения и
официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим.