наричан у нас Цветница (Връбница), а в
други страни Палмова неделя.
Шест дни преди своето възкресение Исус е бил посрещнат на
портите на Ерусалим по царски, като ликуващата тълпа е обсипвали пътя му с
палмови клонки. Той е бил смятан за Син Божи, след като на предния ден е върнал
от мъртвите Лазар, брата на Марта и Мария.
На днешния празник вярващите носят в ръце клонки - в Европа
маслинови, лаврови, върбови, от зеленика, розмарин или стилизирани палмови
листа, както и пролетни цветя.
Цветница е празникът на цветята и на цъфтежа. Според старите
български обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения,
храсти и дървета.
Сутринта над портите на всяка къща се закичват венчета от
върбови клонки, които предпазват от зло и от неплодородие. Лазарувалите предния
ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения
предварително обреден хляб /кукла/ и изпълняват обичая "кумичене".
Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението.
Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя
повежда моминското хоро към своята къща.
Тази година християните по източната и западната традиция
отбелязват Възкресение Христово на 20 април.
Затова днес Цветница/Палмова неделя празнуват източноправославни,
католици, протестанти и последователите на арменската църква.
Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се
нарича Страстната седмица и означава мъка и страдание.